Posts Tagged ‘saudade’

13 Jan

10 дни: Fatum

Monday, January 13th, 2014 at 12:27 am
Category: Uncategorized

10 дни в Лисабон. Лисабон – градът на фадото. А фадо значи съдба. 10 дни турист в съдбата си. Съдбата – това широко поле, този декор, спуснат Отгоре или Отвътре; от дъното или пък от въображаемия връх на нашия поглед. Със сигурност, декор отвъд дланите, рана по-дълбока и от скелета, от костите на реалността, която сами отразяваме, която се съдържа в нас – реалността, в която можем и да вярваме, но от която почти задължително искаме да избягаме.

Това е пътуване и престой в града на непреводимото. Има го във всеки този град – ако не го открием вътре, търсим го навън. Лисабон или пък друг някой дрънчащ, облачен, после слънчев град. Град на водата в сетивата ни. Човекът е в непреводимото просто защото непреводимият град е в човекът – дори и само улица непреводима да е останала в нас, тя е там и паважът и е топъл или пък дъждовен. В този именно паваж обръщаме лицето на реалността (а може би тя ни обръща гръб?), също както често обръщаме дрехите си с лицето преди прилежно да ги сгънем и приберем в гардероба. Без обещание, че ще ги облечем скоро. Така имаме нужда да счупим и реалността в паважа, понякога дори да я потъпчем върху студените плочи, за да обърнем очи към градът на непреводимото. Вътрешният град, отвъд наблюдателницата, отвъд крепостните стени. Обратно в песента (фадо), в полето, но не на меката трева,а в пръстта му, дълбоко отвъд дланите на реалността, където сами забравяме как се превеждаме и как можем да бъдем преведени. Saudade.