Posts Tagged ‘хайку’

07 Feb

Монолог: сняг и сутрин

Tuesday, February 7th, 2012 at 10:05 pm
Category: хайку атоми

Така бавен е снегът,

че дори прозорецът прикрива

таланта си да реже,

в бързината да се сгуши

 

***

Когато ябълката – нощ е с две половини:

чакане и нищета в нищото,

които няма кой да среже,

си възпитаваш самоомраза:

– Веднъж да стане само утрин!

 

***

Любовна нощ –

в дълбокото на глухотата

разслоена партитура на Бетховен

 

***

Да сготвиш недомлъвка –

то ще значи да мълчиш,

но не достатъчно;

мълвене

без да е навреме

26 Jan

Звук. Глас (на всеки 5 минути)

Thursday, January 26th, 2012 at 7:48 pm
Category: хайку атоми

[26.01.2012 04:10]

 

Гласът…гласът…

слепота изплува ниско в слънцето;

тихо…тихо непоносимо

 

[04:17]

 

Морето стъпва като котка

право в шума на устата ти

 

[04:22]

 

Зимата ме спъва в прибоя

на непроизносимо изречение

 

[04:28]

 

Проглеждаш в Нищото:

непосилно звучен сън,

икона килната

на твоето преддверие,

на твоята Вътрешност

 

[04:33]

 

Ти си нещо безименно,

нещо като кратер,

вик,

нещо като идол за безсънници

 

[04:46]

 

Когато мълчиш над цигарата,

ти си грохот

от говорене и чакане:

търпеливо чакаш да се съмне

в градината на изживяното

 

[04:53]

 

Шепот като граница:

тънка нишка притъмняло,

ненаписана книга на пясък –

едно приближило отсъствие

 

[05:00]

 

Ти си паузата над празното,

замръзналата гласна в партитурата

и стиснатите устни –

ръцете се разделят още в гърлото

 

[05:06]

 

Рев:

подгизнал в топлата вода

от жар студена;

приковани облаци между гърдите

 

[05:15]

 

Танцът на гласа е три сълзи

и Зевс един, за да те буди,

когато свечеряваш някой собствен мит

и сгъваш някой идещ ден

като мълчание

23 Aug

Следмедитативен вятър

Tuesday, August 23rd, 2011 at 7:19 pm
Category: хайку атоми

Калинка пада от прозореца –

червено плисва в лунното сърце

и слага многоточие при изгрев

***

Хлъзгаво,

летливо –

часът на Лъва

 

***

Нерафинирано ми е

като Нептунов лъч,

подобен съм

на зимен сън…

 

***

Сред  отломки от слонова кост

и минорната„Фантазия”  у  Моцарт:

Алдебаран[1] изгрява

 

***

Белатрикс[2]

женски хляб от дъжд

омесен през лявото рамо на Бога

 

***

По-стара е солта

от цветовете,

играе ли Меркурият

в Риби

 

***

Детето на сълзите

реди пъзел –

керемидите на затъмнението



[1]  Звезда от съзвездието Телец. Една от кралските звезди на древна Персия, наричана „Наблюдателят на Изтока”

[2]  Звезда от съзвездието Орион, позната като “амазонката”, грееща на лявото рамо на Орион