че дори прозорецът прикрива

таланта си да реже,

в бързината да се сгуши

***

Когато ябълката – нощ е с две половини:

чакане и нищета в нищото,

които няма кой да среже,

си възпитаваш самоомраза:

- Веднъж да стане само утрин!

***

Любовна нощ -

в дълбокото на глухотата

разслоена партитура на Бетховен

***

Да сготвиш недомлъвка -

то ще значи да мълчиш,

но не достатъчно;

мълвене

без да е навреме

растат глухарчета

в зимите.

Тялото ти е налято с тежест

както облаците се наливат

с буря,

затова ще завалиш в оргазма си

и аз ще бъда твоето притегляне,

съдът,

улукът,

фугата и плочките;

ще бъда всяка стая,

всяка твоя клетка –

всичките ти бесни тласъци.

Ще моля между стола и леглото

за студените крака около торса,

за глухото на всеки допир,

на всеки пръст в устата –

на бриза, който са ръцете ти…

Ти само трябва да отмиеш

йероглифа ми

за дишане.

От всяка плочка в банята,

от всеки фас,

протон,

ненужни мебели в стаята,

ненужен интериор

в кръвта на тялото.

Така ще имам дъх отново –

дъх през думи на бълнуване –

да дишам пак в латекса и тапетите,

когато е пресъхнала плътта ти от любов

и гърба си зазидаш в очите ми.

(…не-видени – липсва прозорец)

Притъмнява:
приглушавам се.

Просвистява:
усмирявам те.

Припалваш;

париш;

палиш ми езика
във спиралата на тялото:

тялото на твоето отсъствие
е тялото ми с пет стени -
Батайски дим,
сгъстен като стъкло
без рамка,
без прозорец -
само-О-качен,
О-качествен
в О-кончателност

(кончина и окончание)

…и светла жар в устата,
парадокс от зима,
която присъства сама
и се пали сама
в червено-бялото
иззад сърцето
- О, ти…и теб,
през теб,
без теб…,

защо(то) те няма
високо в петата стена

Гласът…гласът…

слепота изплува ниско в слънцето;

тихо…тихо непоносимо

[04:17]

Морето стъпва като котка

право в шума на устата ти

[04:22]

Зимата ме спъва в прибоя

на непроизносимо изречение

[04:28]

Проглеждаш в Нищото:

непосилно звучен сън,

икона килната

на твоето преддверие,

на твоята Вътрешност

[04:33]

Ти си нещо безименно,

нещо като кратер,

вик,

нещо като идол за безсънници

[04:46]

Когато мълчиш над цигарата,

ти си грохот

от говорене и чакане:

търпеливо чакаш да се съмне

в градината на изживяното

[04:53]

Шепот като граница:

тънка нишка притъмняло,

ненаписана книга на пясък -

едно приближило отсъствие

[05:00]

Ти си паузата над празното,

замръзналата гласна в партитурата

и стиснатите устни -

ръцете се разделят още в гърлото

[05:06]

Рев:

подгизнал в топлата вода

от жар студена;

приковани облаци между гърдите

[05:15]

Танцът на гласа е три сълзи

и Зевс един, за да те буди,

когато свечеряваш някой собствен мит

и сгъваш някой идещ ден

като мълчание

ангели в дъното

на сърцето

през спукан бамбук -

битието е междусезоние

Кали танцува

върху покрива

на душата

човешкият грях

танцува върху нощ и вятър

в камък -

бялата метаморфоза…

когато размотаваш ъгълчетата

на восъчен поглед-вина

[...]

И един въпрос пред блудната [жена] на Вавилон -

сляпа ли съм за езиците,

които са беззвучни,

но любовно се разпадат в тялото?