Category: Uncategorized

02 Nov

***

Monday, November 2nd, 2009 at 12:22 pm
Category: Uncategorized

На Р.

Съзерцание;

икона;

пламък тих…

…на лято дисонансно,

изпълнено с безброй съзвучия.

Недей да казваш

Елегичното червено аз познах

или

праха на Одисеята

Познал си

страница изписана

с лунен камък,

познал си дух,

безветрие,

безпаметни стени.

А думите в теб са неподвластни

на грим,

на сресване,

на безтегловност

и примирие:

Летлива огърлица –

туй са те.

А образите…

…образите, в тях опожарени –

очите са съновидения

едва сега заспиват в музика,

едва сега рисуват,

с пръсти и глина,

храм от съзерцания,

икони…

Липсваш ми

молитвата това е:

всеки текст остава мъртъв

иззад отделни думи –

вплетени корали

в безсмислие.

21 Oct

Мисли, облечени в сватбена рокля

Tuesday, October 21st, 2008 at 8:59 pm
Category: Uncategorized

На Д. Р.

Живял някога,

много отдавна…

Принц!

Живял в далечния свят

на стъклените облаци:

Дъжд…

Все дъжд!

не познавал Яворов,

определено,

но така безмилостно се стичал по прозорците…

…докосвал тялото покрито с мухъл –

ласкал го,

после го отхвърлял…

и все така изцяло го поглъщал

в трите часа заоблени

на тричасовото между-часие,

прекарано цялото в някакъв бар.

Искал да има история някаква

между тях да седи –

по средата….

Но нямало!

Затова говорел много,

сляпо говорел,

някак наизуст

И тъпчел устата му

със своите думи –

тъпчел стари, познати

карамели в станиол…

Настанала буря!

Два стъклени облака тъй се целунали,

че валяло стъкло от небето –

валяло…,

разрязвало нишките мухъл,

разрязвало тялото –

пъртина от сняг към върха…

Когато изтекла кръвта

на момчето покрито със стъкло,

с карамел и станиол,

опаковал го принцът за своя история

и го оставил пред първата църква.

Да се омъжим, искаш ли?

Затворена е църквата –

изпарил карамелът пръстите му в отговор –

До сутринта ще чакаме да я отворят…

Но църквата била затворена,

пропаднала в себе си,

вечеря безбрачие –

понеделник бил ден на кристала –

не на стъклото,

не на облаците,

не на сватбите!

26 Apr

Возкресение

Saturday, April 26th, 2008 at 11:56 am
Category: Uncategorized

…Предварителен поздрав към ВСИЧКИ:

Нека Възкръсне у Вас всичко добро и христианско!

[youtube=http://youtube.com/watch?v=HDK0-hB8y64]

30 Mar

Импресия на ръба на тишината…

Sunday, March 30th, 2008 at 2:23 pm
Category: Uncategorized

Така ли се плъзва ръка –

игуана върху пясък

бесило на съседната стена

и стих за чувства,

някаква икона в очите ти,

между пръстите – мъгла…

И спомени някакви – намислици

нишки на безсмислието,

когато се разнищи чорапът ти

и артериите ти пишат музика

нито нота през живота не прочели.

Така ли се стеле емоция –

стих непосветен,

оръфана покривка

чорап разнищен,

който скрива стихове след полунощ

скрива ореола,

а ти се взираш в някакви екрани –

себепознаваш се,

отричаш,

после пак се спускаш,

пак по вертикалата

бродираш фрески –

стените на моя живот –

спътник – безсъние…

прашна планета…

мъждива луна

без извор от думи,

водопади живот,

цветове,

без огън да те заслепява,

въздух гърлото да сграбчи

и паметта да се пропука –

същинска арка от несподелености…

(Саломе танцува, подобна на ефирен еднорог,

сякаш еротичен трилър…)

Пей, Йоане, пей…!

Аз не разбирам,

не обичам реклами, неон,

но, да – припознавам те в облаците

без съмнение те припознавам

и питам островърхи спомени –

докога като забравено пране,

докога като закъсняла програма –

късна, ненужна емисия –

докога объркана симфония

безореолни усмивки –

пулс

ирония

икона

инвалидна количка

за рапсодии, симфорнии, ноктюрни –

нотни листове, подписани с червило,

пощенска кутия

с признания, но без врата,

жигосана и означена

с всичките ти имена.

  • Музика ли каза?

Да… на ръба на тишината…

***NB. Всъщност, всичкото това излях на фона на ето тази италианска песен(жалко, че няма клип)…:

[youtube=http://youtube.com/watch?v=0XMAJvI1v2Y]

04 Mar

Хайку от двама арабски автори

Tuesday, March 4th, 2008 at 11:48 am
Category: Uncategorized

Абдал Латиф Ад-Дулкан

Силен студ!
Нещо се сипе над моя прозорец :
прогонен врабец.

***
Цветът на моя дух –
пустинна пчела,
изтощена от слабо усилие.

***
Скиталчеството ми във джоба,
ръцете ми отгорему. Едничък звън –
сърцето ми се претъркули в нозете.

***
Натежали облаци,
остро скърца скакалец,
писмата ми – невърнати.

***
Чучулигата
излива делвите с вино в равнината,
по-красноречива
от безмълвните певци.

***
В UINO ZOO
поле от лотоси – зелено като моето сърце,
сега можеш… да скочиш!

***
Хотел от дърво,
лицето ти в огледалото на облак –
изведнъж…
Как дойде до Хамаматцу.

***
Нашата безстрастна нощ,
в облачни бокали флиртуват звездите –
прахът ги мори.

******************************************************************************

Салих Ал-Касим

Учим за насилието,
дъвчем го
и го предъвкваме,
докато не го погълнем.

Превод от арабски:
De Profundis

04 Mar

Пустини….или диалогични Хайку проблясъци по време на разговор между лунатици (to be continued)

Tuesday, March 4th, 2008 at 11:34 am
Category: Uncategorized
На Samaell, задето не се страхува

от думи и плаващи пясъци

**********************************
Есен –
шоколад
на прохапани устни.

**********************

– Очи…
пердета…
кораби и мораво –
Потъваш ли?

– Не!
Прокъсвам се,
лакирам, раздирам –
корабни платна…

**************************

Cigane –
хляб и восък в пясъка:
La Familia

***************************

Деви ли? –
Ръцете им, очите им –
портретите на Анимус и Анима…
Кукувиците и Богът…

*************************

Горгона –
Раците във пелени
и преоткритите иконостаси

*****************************

Съзнанието –
Предвидимости от дълбини
и ирисни пирати.

******************************

Риба и свещ.
Коприната, която загръща
секса между облаци.

****************************

В плътта на Тялото –
крокодилите…водата,
пясък имам,за да те загърна.

**********************************

Изповед –
между канелени пръчки
усукваш молитва –
глухо е.

************************************

Скрит залък,
пътека лунна
от Пророчества
в извивките на твоя гръб

***********************************

– Стърготините и Огледалото –
еротика във отраженията
на Всичкото.

– Протагонистът спи,
рисува
или се губи в контури?!?

**********************************

Самота –
торнадо от лешници
в погледа –
съдбата на слепите Птици…

************************************

– Очи –
спомени във полет
към Забравата…
Нещо прокапа…

– Пилгрим съм:
капки от спомени
по пътя –
Съм!

*************************************

Килим –
няколко нишки
от божията пъпна връв:
Тъка…

*************************************

04 Mar

Здрач

Tuesday, March 4th, 2008 at 10:52 am
Category: Uncategorized

 

Обхванал с пръсти

лунните чертози

сънуваш някъде в пределите

ръцете си безпътни

и пиеш сладко от безверието

на нечии еретик очите-орбити;

от неграмотния попиваш сферите

и Смисълът,

и Здрачът,

и съновидението…

 

…Все…

сърцето все в безветрие…

 

Нима ще да откриеш в теб

оная глуха безсъдбовност

на бурята във гребена

изплел оная плитка самодивска

запалила и в теб доверието

за огън и преддверие?

04 Mar

Съзерцания

Tuesday, March 4th, 2008 at 10:50 am
Category: Uncategorized

 

 

цветовете ти прокапват

 

[само понякога]

 

слоновете на Дали

гвоздеи забиват във петите ти

 

[само понякога]

 

отхапваш роза

галиш портогал

 

[понякога на ня-къде-то]

 

и слама има в очите ти

в гърдите ти –

въглени

 

[и когато понякога]

 

в теб се случва

пролетен туптеж,

армия от слепоочия

 

[аритмия понякога]

 

прегърни!

излез!

не се обръщай

из

улиците –

пурпурни реки,

тогава съзерцавай,

 

когато

 

[само понякога]

 

станеш себе си!

04 Mar

Суеверия

Tuesday, March 4th, 2008 at 10:48 am
Category: Uncategorized

 

    

    

 

Някога. Някъде.

Много отдавна.

Мирис на мляко и слама.

В тихите стъпки на стара жена –

един вързоп с обещания

за смелост и безсмъртие.

Един червен конец

увит в плитките

от някой остров от безветрие.

А в останалата пъпна връв,

едно дете си търси стъпките

и песента си приспивна напява,

като че разпукан нар

на суеверие,

от което сенки не остават,

нито спомени.

Само глухото ридание

от дъждове кристални,

само в белите пръсти

на някоя сляпа перачка

се знае що е зачатие

и що е смъртта

преди рождението.

 


 

Името й е Яна…

04 Mar

Реката

Tuesday, March 4th, 2008 at 10:46 am
Category: Uncategorized

Бог

Почива

С

Яребиците

Потокът

Стене

Срещу

Течението

Ловец

Нарцис

Сляп

И

Тръстиките

Безкоренни

Тяло

Обезоражено

Бившо

Дърво

Пещерата;

Дънерът

Вселената

Във

Ириса –

Бог съм

Или

Яребица –

Вратата я няма,

Скалата за вход

Е

                                                 Напукана…