Category: Uncategorized

13 Jan

10 дни: Fatum

Monday, January 13th, 2014 at 12:27 am
Category: Uncategorized

10 дни в Лисабон. Лисабон – градът на фадото. А фадо значи съдба. 10 дни турист в съдбата си. Съдбата – това широко поле, този декор, спуснат Отгоре или Отвътре; от дъното или пък от въображаемия връх на нашия поглед. Със сигурност, декор отвъд дланите, рана по-дълбока и от скелета, от костите на реалността, която сами отразяваме, която се съдържа в нас – реалността, в която можем и да вярваме, но от която почти задължително искаме да избягаме.

Това е пътуване и престой в града на непреводимото. Има го във всеки този град – ако не го открием вътре, търсим го навън. Лисабон или пък друг някой дрънчащ, облачен, после слънчев град. Град на водата в сетивата ни. Човекът е в непреводимото просто защото непреводимият град е в човекът – дори и само улица непреводима да е останала в нас, тя е там и паважът и е топъл или пък дъждовен. В този именно паваж обръщаме лицето на реалността (а може би тя ни обръща гръб?), също както често обръщаме дрехите си с лицето преди прилежно да ги сгънем и приберем в гардероба. Без обещание, че ще ги облечем скоро. Така имаме нужда да счупим и реалността в паважа, понякога дори да я потъпчем върху студените плочи, за да обърнем очи към градът на непреводимото. Вътрешният град, отвъд наблюдателницата, отвъд крепостните стени. Обратно в песента (фадо), в полето, но не на меката трева,а в пръстта му, дълбоко отвъд дланите на реалността, където сами забравяме как се превеждаме и как можем да бъдем преведени. Saudade.

02 Feb

Втори шанс за дишане

Thursday, February 2nd, 2012 at 9:44 pm
Category: Uncategorized

Правим любов –

растат глухарчета

в зимите.

Тялото ти е налято с тежест

както облаците се наливат

с буря,

затова ще завалиш в оргазма си

и аз ще бъда твоето притегляне,

съдът,

улукът,

фугата и плочките;

ще бъда всяка стая,

всяка твоя клетка –

всичките ти бесни тласъци.

Ще моля между стола и леглото

за студените крака около торса,

за глухото на всеки допир,

на всеки пръст в устата –

на бриза, който са ръцете ти…

Ти само трябва да отмиеш

йероглифа ми

за дишане.

От всяка плочка в банята,

от всеки фас,

протон,

ненужни мебели в стаята,

ненужен интериор

в кръвта на тялото.

Така ще имам дъх отново –

дъх през думи на бълнуване –

да дишам пак в латекса и тапетите,

когато е пресъхнала плътта ти от любов

и гърба си зазидаш в очите ми.

30 Jan

La histe/oria di O

Monday, January 30th, 2012 at 12:27 am
Category: Uncategorized

Облаци:
О-милостивени;
О-простени;
О-пушени;
О-парени
сънища…

(…не-видени – липсва прозорец)

Притъмнява:
приглушавам се.

Просвистява:
усмирявам те.

Припалваш;

париш;

палиш ми езика
във спиралата на тялото:

тялото на твоето отсъствие
е тялото ми с пет стени –
Батайски дим,
сгъстен като стъкло
без рамка,
без прозорец –
само-О-качен,
О-качествен
в О-кончателност

(кончина и окончание)

…и светла жар в устата,
парадокс от зима,
която присъства сама
и се пали сама
в червено-бялото
иззад сърцето
– О, ти…и теб,
през теб,
без теб…,

защо(то) те няма
високо в петата стена

25 Aug

[лято, почти полунощ]

Thursday, August 25th, 2011 at 11:50 pm
Category: Uncategorized

Спасение:

когато размотаваш ъгълчетата

на восъчен поглед-вина

[…]

И един въпрос пред блудната [жена] на Вавилон –

сляпа ли съм за езиците,

които са беззвучни,

но любовно се разпадат в тялото?

25 Aug

Извън-

Thursday, August 25th, 2011 at 10:49 pm
Category: Uncategorized

Извънжанрово,

извънсюжетно

се задъхват прозорците

зад клепки

от хрупкавите цветове на лятото

[…]

Извънцветово,

извънсюжетно

десетина цигари си плачат

и още толкова звезди обгарят шепите

на водния дим под езика…

01 Apr

Panic Attack

Thursday, April 1st, 2010 at 6:54 am
Category: Uncategorized

Някои диагнози са смешни.

И със своя смях през зъби

поставят въпроси.

Къде е спирането,

мигът без име,

точката …?

Дали е смешен инфарктът

и можеш ли да умреш в многоточие

като избързали капки безсъние,

като ято пълзящи комари

с изтекло разрешително

за летене –

само с дълго приземяване

в кухата сърце-вина,

там: чифтосването на емоции.

Паникьосай се от радост,

от делвите с въздух

и безпаметност.

Извади от скрина старите си дрехи,

прави любов със спомените си

и когато се разлееш в тръбата –

водопроводната онази –

по вертикала, която пресича леглото,

чак тогава можеш да се паникьосаш,

защото монологът ти ще стане дълъг,

скучен

и крепостта ще се руши спираловидно,

а ти ще си умрял в хармония,

неатакуван

като сменен сезон, който в този миг

изгрява другаде

в очакване на някаква диагноза…

29 Mar

Безпрозоречната изневяра

Monday, March 29th, 2010 at 10:55 am
Category: Uncategorized

Живея сякаш в крематориум.

Сам го градих,

беше дълго и бавно –

от кал,

кости о сатена на постелите,

коси по възглавката разхвърляни –

поетичен образ на подобно тъжно здание…

И живеех сред цветната пепел,

скрити ириси в юмруци,

сърца от мрамор, отразени в съзнанието,

така замърсеният мой кладенец –

личното ми нефтено находище –

плътно черно

или

подобно прозрачно желе

И нещо все си пишех,

и на пресекулки дишах

като риба с гръбнак от пясък,

пясъчен часовник пълен с опиум,

сънища ослепяващи очи

и светлина…

Недостатъчна такава –

претенциозна светлина,

безпространствена, но очарована

от среброто на всяка цигарена вечер.

Обичаш крематориуми?

Нима…

Изневерявай ми тогава, чуваш ли –

изневерявай ми с живот,

явно го прави,

докажи ми ононимите,

обичай ме чрез тях.

Бъди прозорец в крематориума,

пустинна буря в дюните,

само пази тишина –

само краят заслужава тишината…

…Онази тишина,

когато ме разпръснеш над морето,

когато ме запратиш върху тъмния диск на луната

и ме посипеш из сцена,

където да е тихо,

където да ме тъпчат

гняв от памтомими,

любови в урните

и ти –

пожар ухилен в крематориума,

който тайно се среща с живота –

отвреме на време, за кратки афери.

18 Mar

Отложената книга в не-отложен ден

Thursday, March 18th, 2010 at 2:46 pm
Category: Uncategorized

Не стигам все до Вирджиния Улф,
не мога дори да започна –
Лесно е!… –
Лежи на стола,
при сърцето на кухненската маса,
тоест отляво,
Към фара: пътува Тя върху точно този стол,
аз не я догонвам…
А книгата е претенциозна,
ще те преследва
в пътуването от Александрия
през Акра, до Рим –
вечеря уговорена с Нерон –
остатък съм от Задушаване,
пясъчни сълзи съм,
да ме приемат могат само подводните дюни,
да дишам мога само през вода –
дробове пълни чак до пръсване
със сол, вода и Ноеви ковчези

Книгата може!… –
Да, може да бъде активна:
върти се рано сутрин в леглото,
пълзи
на колене и по корем,
крещи, ридае, после се усмихва,

разголва страници,

прикрива бенки от разлятото мастило…

Къде е Улф?
А моят фар къде е? –
Ще освети ли част от Времето
или ще разбера най-после –
тъмното предхожда светлото,
а не че думите си имат цвят
и не че денят ти е светъл:
Дзен трябва да се търси във светулките,
а не в звездите.

02 Nov

Из една стара книга

Monday, November 2nd, 2009 at 2:15 pm
Category: Uncategorized

Ехо съм,

застанало пред огледалото –

скрит в безпаметност

от Аза и проклятието.

Кое съм –

сън или преддверие?

Кое съм –

Забвение от прах и страници?

Кое дете,

кое легло,

кое втъкаване във свитъци?

 

……….

 

[Мълчание и…само въпросителни]

 

…И ред,

и дума,

междуметие –

това е адът –

антиквариатите,

а между тях въпросът от пъзели,

фрагменти,

реалности…

 

[…Чета Лорка заслушан в смъртта на фламенкото.]

02 Nov

На пук на съвременните еротомани

Monday, November 2nd, 2009 at 1:50 pm
Category: Uncategorized

НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА

Джон Дън

Превод от английски: Кристин Димитрова

Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс – бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял –
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема –
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро мохамедов рай вести –
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота –
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах
се хваща в него, без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.

Източник: http://www.litclub.com/library/prev/donne/23.html