23 Apr

ІІ. Жрицата

Friday, April 23rd, 2010 at 3:28 pm
Category: Изсънувани сънища Таро

Не ме търси в лика копринен

на сърцето –

изкривен е тоя образ,

убива тая маска восъчна

и все стои на криво

по хоризонталата –

вита стълба на Дъното,

по която си паднал отдавна

на сън.

Ти, който от женските

икони

по обичаш мъжките,

разрови ме като пепелява песен,

клечи пред храма на разсъдъка

и превръщай ми дните

в съсиреци.

Пред тоя храм

духни в тръбата:

тръбата, бременна от вятър –

тръбата вододелна

на Света,

защото ей така, ще ме изпееш

полегато

в тихото

и във високото –

на думите във маранята.

Тогава ще ти построят липите

от зелено къща,

с покрив – есенно въздишане

и ще държат леглото ти изправено

на Изток –

на осмото небе в Запада –

Боговете да препъва там,

Боговете и паважите

в синьото, отвъд очите,

а ти, дордето спиш,

да душиш месечината

от гръдни мускуси,

да те убива нещото

отляво

и огледало да търсиш,

което отдавна го няма,

защото е от сънищата скрито

във свитите зрънца –

на балдахина зеници –

във неродените стени

на стаята.

Ето затова

не ме търси,

сънувай ме между колони –

държат сърцето ниско долу,

да не се разплиска,

да не стане мухълът

на вертикалите,

на прибоя ти меден,

на меча ти военен,

Небесни Зографе…

…И аз съм сън,

тогава точно,

задъхан по обратно стълбище,

и никак ВЪВ не съм,

а тайна ПОД сърцето,

където малка болка

като малък глад

с подземие и нар

ще ме нахрани,

с метал и сребърно

от косите на смъртните,

утайката горчива

на морския вятър,

с движението,

застоят,

със препетуум мобиле –

самотности две

със покълнало жито

в душите.