Пропадания в думи
или
Онова, което се опитвам да пиша, защото хартиените емоции (за разлика, уви, от истинските) винаги могат да бъдат изядени, надраскани (в случая дори ИЗТРИТИ), скъсани, рециклирани и пр.
Ако ги до-развиете и с Вашите коментари ще бъда щастлив – чувствайте се като у дома си!
Изключителни усещания будят думите ти тук и в другия твоя блог. Едва ли ще се осмеля да ги разваля с нещо от себе си след конкретен текст, затова бих искала само тук да кажа: щастлива съм, че ги открих.
Есен….прозаичен студ….задушаваща мъгла….тъга!
Срещаш образ, стага се сърцето, виждайки неговата тайнственост. Търси….търси брод към другото
И….те се срещнаха и заговориха на алеята на Романтизма, две сърца преродени, за да намерят истината за красотата!
Благодаря Ви, че Ви има!
Душевен Кръстопът…без указателни знаци… Сънена изгубена реалност… И рядко проблясват светулки в тъмното…Проблясъци НАДЕЖДА…
Благодаря Ви, че сте “светулки”!