11 Nov

Travel diary #1, Canary Wharf, London, 10/11/2016

Friday, November 11th, 2016 at 2:26 pm
Category: Travel Diary

No seasons in Canary Wharf
Only cold wind
Endlessly blowing –
Inner passage of
The river and me

10 Sep

Нечакан триптих

Saturday, September 10th, 2016 at 1:19 pm
Category: хайку атоми

Сюрреализмът на табелите,
тяло в сребърен неон –
вечер.

***

Носталгия:
вишните капят
нейде далеч.

***

Завъртат ме планети –
огън,
пясък,
влага,
сън,
скупчени в лилаво

13 Jan

10 дни: Fatum

Monday, January 13th, 2014 at 12:27 am
Category: Uncategorized

10 дни в Лисабон. Лисабон – градът на фадото. А фадо значи съдба. 10 дни турист в съдбата си. Съдбата – това широко поле, този декор, спуснат Отгоре или Отвътре; от дъното или пък от въображаемия връх на нашия поглед. Със сигурност, декор отвъд дланите, рана по-дълбока и от скелета, от костите на реалността, която сами отразяваме, която се съдържа в нас – реалността, в която можем и да вярваме, но от която почти задължително искаме да избягаме.

Това е пътуване и престой в града на непреводимото. Има го във всеки този град – ако не го открием вътре, търсим го навън. Лисабон или пък друг някой дрънчащ, облачен, после слънчев град. Град на водата в сетивата ни. Човекът е в непреводимото просто защото непреводимият град е в човекът – дори и само улица непреводима да е останала в нас, тя е там и паважът и е топъл или пък дъждовен. В този именно паваж обръщаме лицето на реалността (а може би тя ни обръща гръб?), също както често обръщаме дрехите си с лицето преди прилежно да ги сгънем и приберем в гардероба. Без обещание, че ще ги облечем скоро. Така имаме нужда да счупим и реалността в паважа, понякога дори да я потъпчем върху студените плочи, за да обърнем очи към градът на непреводимото. Вътрешният град, отвъд наблюдателницата, отвъд крепостните стени. Обратно в песента (фадо), в полето, но не на меката трева,а в пръстта му, дълбоко отвъд дланите на реалността, където сами забравяме как се превеждаме и как можем да бъдем преведени. Saudade.

24 Nov

Едно издателство – иновация…и моята първа електронна книга

Sunday, November 24th, 2013 at 10:19 am
Category: alGol Press
Форми на вертикална вода

Форми на вертикална вода

Ето че се роди и второто ми отроче – “Форми на вертикална вода”. Издателство alGol Press прояви смелостта,а може би и неблагоразумието да се довери на вертикалната вода и да я публикува. Последвайте линка и ще разберете откъде можете да си закупите електронното “отроче”.

Самото издателство, от чийто екип се гордея да съм част, е абсолютен новатор в контекста на българския издателски бизнес – нима сте виждали в България друг издател, който призовава към свободното изпращане на ръкописи? Новаторството на alGol, обаче се изразява по-скоро в амбицията да изнесе новата, експерименталната, смелата българска литература извън границите на българския пазар – да я дигитализира, за да я направи световно достъпна чрез гиганти като iBooks, Kobo, Copia и др.

 

Издателството има нужда от Вашата подкрепа, за да сбъднем заедно една отдавна нужна промяна! Заради същото има нужда и от вашите ръкописи!

Можете да ни намерите тук: www.algolpress.bg

и във Facebook: www.facebook.com/algolpress

 

P.S. Авторът на “Форми на вертикална вода” посреща с отворени обятия читателски коментари, критика и всякаква друга форма на диалог с/чрез/през текста:)

07 Feb

Монолог: сняг и сутрин

Tuesday, February 7th, 2012 at 10:05 pm
Category: хайку атоми

Така бавен е снегът,

че дори прозорецът прикрива

таланта си да реже,

в бързината да се сгуши

 

***

Когато ябълката – нощ е с две половини:

чакане и нищета в нищото,

които няма кой да среже,

си възпитаваш самоомраза:

– Веднъж да стане само утрин!

 

***

Любовна нощ –

в дълбокото на глухотата

разслоена партитура на Бетховен

 

***

Да сготвиш недомлъвка –

то ще значи да мълчиш,

но не достатъчно;

мълвене

без да е навреме

02 Feb

Втори шанс за дишане

Thursday, February 2nd, 2012 at 9:44 pm
Category: Uncategorized

Правим любов –

растат глухарчета

в зимите.

Тялото ти е налято с тежест

както облаците се наливат

с буря,

затова ще завалиш в оргазма си

и аз ще бъда твоето притегляне,

съдът,

улукът,

фугата и плочките;

ще бъда всяка стая,

всяка твоя клетка –

всичките ти бесни тласъци.

Ще моля между стола и леглото

за студените крака около торса,

за глухото на всеки допир,

на всеки пръст в устата –

на бриза, който са ръцете ти…

Ти само трябва да отмиеш

йероглифа ми

за дишане.

От всяка плочка в банята,

от всеки фас,

протон,

ненужни мебели в стаята,

ненужен интериор

в кръвта на тялото.

Така ще имам дъх отново –

дъх през думи на бълнуване –

да дишам пак в латекса и тапетите,

когато е пресъхнала плътта ти от любов

и гърба си зазидаш в очите ми.

30 Jan

La histe/oria di O

Monday, January 30th, 2012 at 12:27 am
Category: Uncategorized

Облаци:
О-милостивени;
О-простени;
О-пушени;
О-парени
сънища…

(…не-видени – липсва прозорец)

Притъмнява:
приглушавам се.

Просвистява:
усмирявам те.

Припалваш;

париш;

палиш ми езика
във спиралата на тялото:

тялото на твоето отсъствие
е тялото ми с пет стени –
Батайски дим,
сгъстен като стъкло
без рамка,
без прозорец –
само-О-качен,
О-качествен
в О-кончателност

(кончина и окончание)

…и светла жар в устата,
парадокс от зима,
която присъства сама
и се пали сама
в червено-бялото
иззад сърцето
– О, ти…и теб,
през теб,
без теб…,

защо(то) те няма
високо в петата стена

26 Jan

Звук. Глас (на всеки 5 минути)

Thursday, January 26th, 2012 at 7:48 pm
Category: хайку атоми

[26.01.2012 04:10]

 

Гласът…гласът…

слепота изплува ниско в слънцето;

тихо…тихо непоносимо

 

[04:17]

 

Морето стъпва като котка

право в шума на устата ти

 

[04:22]

 

Зимата ме спъва в прибоя

на непроизносимо изречение

 

[04:28]

 

Проглеждаш в Нищото:

непосилно звучен сън,

икона килната

на твоето преддверие,

на твоята Вътрешност

 

[04:33]

 

Ти си нещо безименно,

нещо като кратер,

вик,

нещо като идол за безсънници

 

[04:46]

 

Когато мълчиш над цигарата,

ти си грохот

от говорене и чакане:

търпеливо чакаш да се съмне

в градината на изживяното

 

[04:53]

 

Шепот като граница:

тънка нишка притъмняло,

ненаписана книга на пясък –

едно приближило отсъствие

 

[05:00]

 

Ти си паузата над празното,

замръзналата гласна в партитурата

и стиснатите устни –

ръцете се разделят още в гърлото

 

[05:06]

 

Рев:

подгизнал в топлата вода

от жар студена;

приковани облаци между гърдите

 

[05:15]

 

Танцът на гласа е три сълзи

и Зевс един, за да те буди,

когато свечеряваш някой собствен мит

и сгъваш някой идещ ден

като мълчание

29 Aug

[лято, пладне в аквариум]

Monday, August 29th, 2011 at 3:23 pm
Category: хайку атоми

Вода –

ангели в дъното

на сърцето

28 Aug

[лято, залезът е пълен с буря]

Sunday, August 28th, 2011 at 8:41 pm
Category: хайку атоми

Цветът изтича в Дъх

през спукан бамбук –

битието е междусезоние