Така бавен е снегът,
че дори прозорецът прикрива
таланта си да реже,
в бързината да се сгуши
***
Когато ябълката – нощ е с две половини:
чакане и нищета в нищото,
които няма кой да среже,
си възпитаваш самоомраза:
- Веднъж да стане само утрин!
***
Любовна нощ -
в дълбокото на глухотата
разслоена партитура на Бетховен
***
Да сготвиш недомлъвка -
то ще значи да мълчиш,
но не достатъчно;
мълвене
без да е навреме
Правим любов –
растат глухарчета
в зимите.
Тялото ти е налято с тежест
както облаците се наливат
с буря,
затова ще завалиш в оргазма си
и аз ще бъда твоето притегляне,
съдът,
улукът,
фугата и плочките;
ще бъда всяка стая,
всяка твоя клетка –
всичките ти бесни тласъци.
Ще моля между стола и леглото
за студените крака около торса,
за глухото на всеки допир,
на всеки пръст в устата –
на бриза, който са ръцете ти…
Ти само трябва да отмиеш
йероглифа ми
за дишане.
От всяка плочка в банята,
от всеки фас,
протон,
ненужни мебели в стаята,
ненужен интериор
в кръвта на тялото.
Така ще имам дъх отново –
дъх през думи на бълнуване –
да дишам пак в латекса и тапетите,
когато е пресъхнала плътта ти от любов
и гърба си зазидаш в очите ми.
Облаци:
О-милостивени;
О-простени;
О-пушени;
О-парени
сънища…
(…не-видени – липсва прозорец)
Притъмнява:
приглушавам се.
Просвистява:
усмирявам те.
Припалваш;
париш;
палиш ми езика
във спиралата на тялото:
тялото на твоето отсъствие
е тялото ми с пет стени -
Батайски дим,
сгъстен като стъкло
без рамка,
без прозорец -
само-О-качен,
О-качествен
в О-кончателност
(кончина и окончание)
…и светла жар в устата,
парадокс от зима,
която присъства сама
и се пали сама
в червено-бялото
иззад сърцето
- О, ти…и теб,
през теб,
без теб…,
защо(то) те няма
високо в петата стена
[26.01.2012 04:10]
Гласът…гласът…
слепота изплува ниско в слънцето;
тихо…тихо непоносимо
[04:17]
Морето стъпва като котка
право в шума на устата ти
[04:22]
Зимата ме спъва в прибоя
на непроизносимо изречение
[04:28]
Проглеждаш в Нищото:
непосилно звучен сън,
икона килната
на твоето преддверие,
на твоята Вътрешност
[04:33]
Ти си нещо безименно,
нещо като кратер,
вик,
нещо като идол за безсънници
[04:46]
Когато мълчиш над цигарата,
ти си грохот
от говорене и чакане:
търпеливо чакаш да се съмне
в градината на изживяното
[04:53]
Шепот като граница:
тънка нишка притъмняло,
ненаписана книга на пясък -
едно приближило отсъствие
[05:00]
Ти си паузата над празното,
замръзналата гласна в партитурата
и стиснатите устни -
ръцете се разделят още в гърлото
[05:06]
Рев:
подгизнал в топлата вода
от жар студена;
приковани облаци между гърдите
[05:15]
Танцът на гласа е три сълзи
и Зевс един, за да те буди,
когато свечеряваш някой собствен мит
и сгъваш някой идещ ден
като мълчание
Вода -
ангели в дъното
на сърцето
Цветът изтича в Дъх
през спукан бамбук -
битието е междусезоние
Шал -
кашмир загръща вятъра
в очите ми
Откровения с цвят на къна -
Кали танцува
върху покрива
на душата
Лилит(-у) -
човешкият грях
танцува върху нощ и вятър
Пладне -
спяща улица
в третото око на бриза